Какво нещо са навиците и промените.
Да не говорим за обещанията и заканите.
Да не говорим за обещанията и заканите.
Празниците минаха, с тях трябваше да отминат и промените в навиците - е да, ама не.
Странно е как човек изгражда някакви навици, казва че "по принцип" той не прави така или иначе, но и най-малкия повод променя нещата.
Е, тъй като аз "по принцип" не съм такава каквато станах напоследък, ще си променя нещата за добро, ей така без повод. А, може би най-добрия повод, е че просто се чувствам прекрасно, когато съм себе си, заради мен самата, а не заради другите.
Съветвам всеки да опита да бъде себе си, такъв какъвто иска да е. И не, това не е егоизъм, това не е самоугодничество, това е да бъдеш честен спрямо другите и спрямо теб самия.
Започнах да говоря за тези неща по повод това, че ми е наистина трудно да направя някои големи стъпки, не защото нямам желанието, а защото заради другите намирам оправдания. И така си продължавам да ситня, или дори бих казала да тъпча на едно място, че понякога и да се връщам назад.
Оправданията са всичко, което е нужно на човек, за да не направи нещо. Бих казала, че оправданието е майка на нежеланието, както и на страха.
Е, моето оправдание днес ще бъде - искам себе си.
И като съм тръгнала към промените, защо да не си поставя и едно предизвикателство - целия ден да не се оплаквам и да се усмихвам малко повече. Нека да видим как ще се чувствам накрая на деня и през следващите.
Хубаво е не да си "позитивен", което напоследък започна да звучи клиширано, все пак като човек имам самочувствието, че съм съставена от далеч повече неща от една положителна и една отрицателна част. Така че, нека бъдем разнообразни, цветни, променливи, но най-важното да бъдем себе си. Нека това към което се стремим да е вътрешния мир, доброто и щастието. Те пък от своя страна никога нямаше да са така безценни, ако не съществуваха и тъжните моменти, малките спречквания и големите препятствия. Нека понякога да се цупим, караме и т.н., но отново да го правим по свое му, да бъдем себе си.
Хубав ден! :)
